Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2009 14:55 - Как тъжната действителност се превърна в културно наследство: нашите стари градчета
Автор: alexandervezenkov Категория: Технологии   
Прочетен: 4957 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 13.01.2010 12:36




Старинните малки градчета като Копривщица, Панагюрище и Котел заемат важно място в разказа за българското минало и традиции. Те са виждани като паметни места на националното възраждане и на борбите за политическа независимост, но заедно с това са ценени и харесвани, защото представляват нещо „автентично българско” в контраст на големите градове, необратимо повлияни от съвременната глобализация. Много от тези градчета са обявени за исторически паметници и са предпочитано място за екскурзии на ученици и студенти, особено когато мероприятието се организира от училищните власти.

Това не винаги е било така. Като оставим настрана възторга на някои местни родолюбци, през XIX век същите тези градчета не давали особен повод за гордост. Общественото мнение било благосклонно към модернизирането на градовете, а модел за това модернизиране били големите европейски градове. Доминиращото разбиране било, че “ориенталските градове” се нуждаели от цялостно преустрояване. Препоръчвала се правоъгълна улична мрежа, солидно строителство от тухли и камък, изграждане на модерна инфраструктура (улично осветление), на големи публични сгради (градски домове, казарми, училища, болници, пощи, затвори) и оформяне на големи публични пространства (площади, паркове). Никой не се застъпвал за съхраняване на тогавашния облик на „нашите градове”.

Описанията на един и същ град с разстояние през около век могат добре да илюстрират настъпилата промяна. Нека за пример съпоставим описанията на Мелник от края на XIX век, с тези от наше време. Съвременното описание очевидно е изпълнено с възхищение: “Мелник е един от най-красивите наши градове.... Славата на Мелник се носи и от неговия архитектурен ансамбъл. Къщите му са на два-три етажа и говорят за богатото му минало.... От някогашния цветущ търговски и винарски център са запазени редица исторически и архитектурни паметници, не само прекрасни къщи, но и църкви, манастири и параклиси, 70 винарски изби и др.”[1] Подобни описания за Мелник, а и за други такива градчета има в изобилие. Изненадващото е, колко различни са описанията на тези селища от края на XIX век. Ето какво казва етнографът Васил Кънчов в пътеписа за същия този Мелник: “Кола отнийде не могат да пристъпят в тоя оригинален град.... Уличките между тях [къщите] са толкова тесни, щото 2 магарета не могат да се разминат.... Изобщо градът прави неприятно впечатление. Той състои само от вехти полуразвалени или съвсем разсипани къщи. Нийде няма ново здание. Улиците са нечисти.... Има 3-4 големи каменни къщи, които са запазени от средните векове. Те са притежание на стари гръцки семейства.... Градът няма бъдеще, защото е далеч от главния път, що води от Сяр за България, и защото е мъчнодостъпен.”[2]

Лесно бихме намерили множество подобни двойки описания – патетични възхвали от втората половина на XX век и тъжни картини от втората половина на XIX. От тези описания се вижда как възприемането на едни и същи характеристики изцяло се е променило. Тесните и криволичещи улички, смятани за един от основните недостатъци на ориенталските градове, днес, ако изобщо се отбелязват, са възприемани просто като “живописни”. Дървените къщи, преди споменавани главно във връзка с опасностите от пожари, са станали основен символ на традиционните градчета. Фактът, че това са еднофамилни къщи с дворове е друга причина да бъдат харесвани от най-широк кръг хора. Отдалечеността от главните пътища, от която страдат и се оплакват местни хора, пътешественици и изследователи преди век, днес вече не се драматизира. Напротив, тя се вижда като нещо по-скоро позитивно, като възможност за близост с природата, далеч от пренаселените градове, шума и мръсотията. Старите къщи са вече национално наследство, независимо от стил, религиозна и „национална” принадлежност на строителите или собствениците. За повече от век основната грижа за тези градове бил настъпилият упадък. Постепенно акцентът се е преместил върху възхваляването на цветущото им минало, макар упадъкът дори да се задълбочавал. Докато навремето стопанската стагнация и изселването на жителите били първостепенни причини за притеснение, днес липсата на растеж все по-малко се разглежда като проблем, защото отдавна вече „прекомерното” нарастване на градовете е това, което се смята за обезпокоително.

Освен че е сравнително скорошна, идеализираната представа за традиционните малки градчета съдържа някои сериозни противоречия. Първо, днес като «национални» се виждат реалии, които излизат далеч извън границите на страната – до XIX век включително градовете из по-голямата част на Балканите си приличат не само едни на други, но и на тези в Северозападен Анадол; ред общи черти те имат и с ориенталските градове изобщо. Второ, за традиционни се възприемат частни и публични постройки, които се появяват през XIX век съответно първо за «модерни», а впоследствие за дълго се оказали «излезли от мода». Трето, по стандартите на своето време тези градове не били чак толкова «малки»; просто като «градове-паметници» в крайна сметка са се наложили именно онези, които не са имали значителен растеж през последните сто – стои и петдесет години, защото останалите градове са се променили в много по-голяма степен. Най-накрая трябва да подчертаем, че традиционните малки градчета са възхвалявани заради някои свои особености, които хората всъщност не биха искали да имат на мястото, което действително обитават. Фактът, че почти никой не се преселва да живее в тях ясно показва, че в случая не става дума единствено за „по-добра градска среда”.

Едно възможно обяснение е промененото отношение на националните елити към модернизацията и техните все по-ясно изразени анти-модерни, анти-западни и анти-глобалистки нагласи. Всъщност за тази възможна причина бе споменато в началото и ред изследователи вече са работили по нея.  Националният елит от XIX век е обърнат към бъдещето и това бъдеще е «европейско» в противовес на «ориенталското» настояще; през ХХ век той вече е много по-заинтересован от миналото и именно в него се търси «националното». Преведено на езика на градоустройството и представите за града това означава, че през XIX век “нашите градове” трябвало да се доближат колкото се може повече до европейските. Днес, когато те са до голяма степен европеизирани, стремежът се пренасочва към запазване на онова, което е национално, традиционно, уникално, различно от големите модерни градове на развития свят. Без значение че “традиционното” не винаги е “национално,” а и по никой начин не е „уникално”.

За обяснението на тази промяна във възприемането на традиционните градчета обаче може добавим и съвсем други причини, свързани със съвременния начин на живот. И за да отидем веднага в другата крайност бихме могли да посочим ролята на туризма – и като индивидуална дейност за свободното време и като разрастваща се индустрия. От една страна трябва да отчетем, че за мнозинството хора туристическата активност е резултат от нов начин на живот и нов светоглед. Насочването към старите градчета е част от интереса към „старото” и „различното”. Това обяснява защо хората могат да се възхищават, да ценят и да посещават места, в които по никой начин не биха живели. Донякъде роля играе тук и желанието за близост с природата. В същото време туризмът е процъфтяваща индустрия, която дава основната част от инвестициите в подобни малки градчета. Много от старите къщи в тях са ремонтирани (което не винаги означава реставрирани), за да посрещат туристи.

От голямо значение е и новото разбиране за „културни паметници”. През  XIX век само отделни забележителни постройки започват да бъдат сочени за “паметници” и пазени като такива. Днес вече като това понятие разширява и върху градската среда като цяло – улици, квартали, дори цели селища. Започват да бъдат съхранявани и реставрирани комплекси от сами по себе си не толкова впечатляващи сгради, които обаче са представителни за определена минала епоха.

Трябва да вземем под внимание и появата на критични нагласи към големите градове – толкова важни за нарастващата популярност на малките. В някои случаи лесно можем да намерим корените им в тоталитарните идеологии: комунизмът, фашизмът и националсоциализмът са подозрителни към големите градове. Националистите в балканските страни също сочат селото и в краен случай малкия град като естествено средище на националния дух и традиция. Все пак не бива да се забравя, че като цяло критиките срещу големия град водят началото си от англосаксонския свят и това е напълно обяснимо – първо там настъпва бумът на модерната урбанизация, нормално е там да се появят и първите реакции срещу нея. Макар и до голяма степен утопично, предпочитането към малките градове с индивидуални къщи има своите рационални социални и урбанистични основания. Впоследствие, с бума на урбанизацията в световен мащаб, съответно щели да се разпространят и настроенията срещу големите градове. Авторите, които възхваляват старите наши градове са често пъти същите, които пишат остро критични статии за новото строителство.

Същата траектория в представите може да се проследи и при традиционните пазарни средища, в случаите, когато са били все пак запазени. След средата на XIX век ориенталските пазари със своите ханове, безистени и чаршии западат и в тях започват да се продават по-евтини и малокачествени стоки. На преден план излизат нови търговски зони с модерни магазини, търговски представителства, застрахователни дружества, банки, хотели и пр. – все по европейски образец. Такъв е резултатът за градската среда от експанзията на западноевропейските икономики. От ремонт на ремонт самите традиционни пазари и техните постройки били осъвременявани, като стъклото, металът и пластмасата до голяма степен изместили дървото. През последните десетилетия обаче може да се наблюдава не просто възраждане на старите пазарни зони – има и един ясно изразен стремеж да се възстанови «оригиналният» им изглед. От една страна мотивът е че те са част от националното културно наследство. От друга обаче, важен фактор тук отново е туризмът, а и всъщност до голяма степен благодарение именно на него се финансира самият този процес – в реставрираните магазинчета се продават основно сувенири и търсени от туристите характерни местни стоки. Така модерната икономика, същата която предизвиква упадъка на ориенталските пазари през XIX век, днес допринася за тяхното възраждане. 

Открит е въпросът какви са възможните връзки между толкова различни фактори, грубо казано, вариращи от национализма до туризма. Без да можем да направим някакво крайно заключение, си струва да отбележим, че в много отношения те вървят в една и съща посока. А това подсказва, че когато се разглежда „конструирането на националното” трябва да се държи сметка за една много по-широка палитра от фактори, като анализът на самия „национализъм” се нуждае от поставяне в по-широк контекст. Изглежда, че дори в своя консерватизъм и традиционализъм днешните национални елити до голяма степен просто следват най-новите глобални тенденции.




Това е текстът на доклад, представен на кръглата маса "В търсене на българското", проведена на 19 декември 2008 г. в Нов български университет.

[1] И. Пенков, В. Дойков, Градовете на България. София: Парнас, 1998, с. 48

[2] В. Кънчов, “Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница.” В: Избрани съчинения, 1, София: НИ, 1970, с. 138-139 (от СбНУ, кн. 10-13).




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Защо не го публикува първо?
10.02.2009 20:04
Тук се краде. Не си заслужава да пишеш в тази кочина!
цитирай
2. анонимен - Ti pa otkade znaesh che i toi ne go e ...
11.02.2009 00:44
Ti pa otkade znaesh che i toi ne go e otkradnal. Trai si, ne se barkai....
цитирай
3. анонимен - Номер 2 е много грамотен.
13.02.2009 14:21
))))
цитирай
4. анонимен - Глупост
17.03.2009 20:39
Еба ти глупостта!
цитирай
5. анонимен - Тебе пък кой те пита бе, теле 4
23.03.2009 13:17
я се разкарай!
цитирай
6. анонимен - добре казано!
22.06.2009 06:01
крайно време е да се разбута малко безвремието и провинциализма обхванал българската историография.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexandervezenkov
Категория: История
Прочетен: 197040
Постинги: 19
Коментари: 85
Гласове: 123
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930