Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2008 19:50 - Парадоксалната употреба на турцизми в българския национален дискурс
Автор: alexandervezenkov Категория: Технологии   
Прочетен: 49064 Коментари: 30 Гласове:
1

Последна промяна: 06.01.2010 18:03


     

“Tурският език е тъй много повлиял на българския, че бихме могли да кажем, че от чуждите думи в нашият народен език най-много са турски.”

“Но нашата интелигенция тъй бързо израсна, че захваща по-лека лека да избегва турските думи, да ги замества с наши или чужди – немски, френски и др. При това можем да отбележим като радостен факт, че нашите книжовни хора знаят да различават турските думи от българските. Сръбската интелигенция, която употребява почти толкова турски думи, колкото нашата, ги употребява като свои и дори е в състояние да се препира, че са чисто “прави” сръбски думи.... Нашият усет ще ни подпомогне да изчезнат съвършено турските думи от нашия език.”

Б. Цонев, История на българский език. т. II. София: 1934, с. 330 и 338.

 

Турцизмите са особена категория думи – свързани са не толкова с турския език, а с епохата на османската власт. Обикновено като ‘турцизми’ се обозначават думи навлезли в българския от османотурски през вековете под османска власт, независимо дали действително са от турски корен, или от арабски, персийски и в отделни случаи дори от гръцки или западни езици. Не се разглеждат обаче като турцизми арабските думи навлезли през европейските езици като алгебра или алкохол. Дори тюркски думи, които не са възприети от османските турци, а от прабългарите, невинаги се определят като турцизми. Следователно тук въпросът не опира до етимология, а до културно-историческа принадлежност.

 

Причината да се насочим към този проблем също не е лингвистична, а е свързана с развитието на съвременната българска култура. Често и с невъоръжено око се вижда – в последно време се увеличава употребата на турцизми в българския език. В други случаи не се разбира така лесно, че употребяваните думи са дошли от турски, и може би точно за това се и използват, като им се придава и един съвършенно неочакван смисъл. Голяма част от тях се появяват в писания за българското минало и национални традиции и дори се стига дотам някои от тях да се възприемат като съставна част от нашата идентичност.

 

Изчистването и ... завръщането на турцизмите. Говоримият български език от XIX век, а заедно с това до голяма степен и писменият, съдържали голям дял турцизми – отдалеч това било най-голямата група думи от чужд (неславянски) корен в него. Предвид целите на българския национализъм не е никак учудващо възприемането на широкомащабни мерки за тяхното прочистване. Тази дейност започва преди създаването на новата българска държава, като постепенно набира сила през XIX век. Тя е дело на вестникари, писатели и учени хора, и до голяма степен такава ще остане и след създаването на българската държава и културните й институции. В едни случаи, дума от славянски корен, използвана в някой от българските диалекти заменя турската дума ползвана в други говори. Значителна роля играят заемките от други славянски езици, и на първо място руски. Възприели се чуждици и от западноевропейските езици, главно от френски и немски. На второ място, модернизацията и след това прехода към индустриално и урбанизирано общество, съвсем естествено са придружени от промени и в речника. Голям брой турцизми постепенно престават да се използват в ежедневието, защото това, което означават, също е престанало да съществува. Третият основен фактор е политическата промяна, породена от създаването на новата българска държава след 1878 г., което води до почти пълно изчезване на турцизмите от политическия, административния, юридическия и военния речник. Държавната намеса достига до открито налагане на нови български наименования само по отношение на топонимията, a в отделни периоди, и на личните имена от турски произход, кaтo тези мерки вървели успоредно с надигащи се вълни на националистическа политика.

 

Taкa броят на турцизмите в българския език намалява значително, а употребата на много от запазените се разрежда чувствително. Днес, когато вече не са останали хора “родени като поданици на султана,” и практически всеки български гражданин е минал през системата на задължително образование, броят на турцизмите в активна употреба е видимо по-малък. Ненапразно при преиздаване на книги от XIX век в днешно време се добавя и “речник на старите и чужди думи.” И все пак този процес не само не е достигнал до край, но като че ли махалото е тръгнало в обратна посока. За това могат да се откроят няколко фактора.

 

Първият е свързан с промененото съотношение в противопоставянето диалекти – стандартизиран език, чиито политически еквивалент ca противопоставяниятa местно-централно и регионално-национално. След продължително презиране, както и в други страни, диалектите възвърнаха част от престижа си и в България. През последното десетилетие има нов бум на публикации върху местните говори, често дело на любители. Точно така се казват, “гувори”, а не натовареното с негативни усещания “диалекти.” В повечето случаи етимологията на думите не е показана.[1] Така, поради незнание, много стандартни турски думи, започват да се смятат за регионална особеност, просто защото не са възприети от националната норма. Думата туптан (тур. toptan – изцяло, [продаване] на едро) била характерна за Троянския говор, а юк (тур. yьk – тежест) или шюпе (тур. şьphe – съмнение) за Странджанския. Модата да се говори “по нашенски” и “както баба ми казваше” неизбежно води до включване на повече турцизми в езика.

 

Вторият се дължи на променено съотношение в противопоставянето литературен език – говорим език (в това число жаргон). Отхвърлени от стандартизирания литературен език, турцизмите винаги са присъствали в разговорния, включително в неформалните разговори на образованите хора. Жаргонът също е много богат на турцизми. Затова при протичащото в последно време снижаване на бариерата между литературен и говорим език, много турцизми бяха върнати в употреба в писменото слово. Много видим е бумът в използването на турцизми в пресата след 1989 година – повечето вестниците ги използват, за да станат по-атрактивни и това е довело до публикуване на един малък речник на най-използваните турцизми в съвременната преса.[2] Сайтът Гювеч[3] (тур. gьveз) и най-вече театралните награди “Аскеер” (от Оscar и тур. аsker) раздавани във Военния театър са показателни за това как дори взети от жаргона турцизмите могат да cтaнат емблеми на “български” културни прояви.

 

В трета категория случаи се използват излезли от употреба турцизми, обикновенно говорейки за миналото, за традициите, наблягайки на противопоставянето традиционно – съвременно. В едни случаи това са думи излезли от употреба вследствие на технологическата и социална модернизация. По този начин, макар отдавна вече да не произвeждат и днес повечето хора дори да не знаят какво е аба (тур. aba) или гайтан (тур. gaytan през гр. от италианския град Гаета), а еснафите (тур. от ар. еsnaf, мн.ч. от sınıf) да са изчезнали като браншови организации, абаджийският и гайтанджийският еснаф са първостепенни герои в публикациите върху Българското възраждане. Важна роля в стопанската възмога в земеделието тогава играели чифлиците (тур. от перс. зiftlik) и соватите (тур. от ар. suvat, savat).[4]

 

В тези случаи много турцизми се радват на умилително отношение, като произходът им явно не се осъзнава. Смята се за много по-поетично да се каже, че къщата има два ката (тур. кat), вместо два етажа, още повече, че последното е по-лесно разпознаваема чуждица (фр. йtage). Когато се говори за “традиционната българска къща” се казва одая (тур. oda) вместо стая, тя има чардак (тур. от перс. зardak) вместо балкон (фр. balcon), дворът й е ограден с дувар (тур. от перс. divar, duvar) вместо с ограда. Улиците в старите ни градове са покрити не с паваж (фр. pavage), а разбира се с калдъръм (тур. от гр. kaldırım). За калдъръми вместо за паваж и за салкъми (тур. salkım) вместо за акации (лат. от гр. acacia) се пееше и в една станала популярна преди немного време песен на Васил Найденов. Допълнително умиление бе предизвикал фактът, че тези думи не могли да се преведат точно на немски при турнето на певеца, та трябвало да ги обясняват на германците.

 

Най-сетне, противопоставянето традиционно – съвременно е тясно свързано с опозицията българско-чуждо. Някой турски думи се възприемат като “български” еквивалент на чуждици. Така името на широко рекламирано напоследък американско лекарство срещу последиците от препиване е “побългарено” като “махмурлек” (тур. mahmur). На един нов магазин в квартала ни са окачили надпис “Бакалница” (тур. от ар. bakkal) – нещо, което всеки би отбягнал преди две-три десетилетия, когато на мода бяха “супермаркетите,” независимо от недостатъците на социалистическото снабдяване. В борбата срещу чуждиците, турцизмите отдавна са в “българския лагер.” Учителката ни казваше, че било по-правилно да се използва “българската дума късмет” (тур. oт aр. kısmet), вместо чуждицата шанс (фр. chance), а напоследък известен наш поет осмива “английските табелки” на “столичната ни чаршия” (тур. зarşı от перс. зarşu).[5]

 

Както във всички страни влизащи в Европейския съюз, и в България се появиха страхове, че европейските норми ще доведат до забрана на някои традиционни храни. Заговори се, че нямало да е позволено да се прави типичният “български” (някои казват “балкански”) специалитет шкембе чорба (тур. işkembe зorbası). Преди век нещата стояли точно наопаки. Много по-“проевропейска” била реакцията дори на Бай Ганьо при посещението му у Иречек: “А, аз обичам супа (фр. soupe). Чорбата е турско ядене (тур. зorba). И ний сега повече супа ядем.”

 

Турски думи идват да означат неща, които особено в годините на късния социализъм се представяха за емблематични за България. Розовото масло макар и рядко се среща и като гюлово масло (тур. gьl) и чуждите туристи рядко си тръгваха без мускалчета (тур. от ар. miskal) с розова/гюлова вода. Можеха да си купят и плочи с “български народни песни” като например “Лале ли си, зюмбюл ли си?,” в която “българското” и “народното” явно се придават и от имената на цветята лале (перс. lвle) и зюмбюл (тур. sьmbьl, разг. zьmbьl, sьnbьl). Наред с ресторантите Балкантурист обзавеждаше и механи (тур. от перс. meyhane) в “битов стил.” В тях се сервираха “българския” ястия, и не просто кюфтета (тур. от перс. kцfte), кебапчета (тур. от ар. kebap) и шишчета (тур. şiş), но гюведжета (тур. gьveз), зеленчуци и меса на сач (тур. saз), чевермета (тур. зeverme) и други специалитети на “националната кухня.” Когато някое от тях трябва да се преведе на чужд език, за “яснота” се добавя и определението “български” – така айрян (тур. ayran) се превежда като “българска напитка от кисело мляко” (Bulgarian yogurt drink oт тур. yoğurt).

 

В сферата на топонимията държавният контрол има определено задържаща роля спрямо евентуалното връщане на турските наименования. След 1989 г. бяха преразгледани много от сменените през комунистическия режим имена на селища, но не и в случаи, когато предишните имена са били турски. Затова важният административен център Горна Джумая (от ар. Cum’a – петък) противно на всяка логика продължава да се нарича Благоевград. Изключение, затова пък фрапантно, е връх Мусала (тур. oт ap. Musalla – публично място за молитва). През 1950 г., като Юмрукчал станал връх Ботев, а Елтепе връх Вихрен, най-високият връх в страната станал разбира се Сталин, а стоящата до него Малка Мусала – Димитров. Смяната на политическия курс и “разобличаването на култа към личността,” води до отказ от името на Сталин през 1962 г., и предполагам недообмислено, до връщане на турското. Гордостта, че български връх е най-висок на Балканите, а и практиката да се популяризират символични за страната географски имена, води до приобщаването на Мусала към “българското.”

 

Макар голямото мнозинство от турските имена на селища да не бяха официално върнати, някои от тях отново бяха въведени в обръщение по местна, главно частна инициатива: фирма за месни изделия от Ботевград се казва Орхание (Orhaniye – от името на султан Орхан), в Боровец откриваме хотел със старото име на курорта Чамкория (Зamkоru от тур. зam – бор, kоru – гора), преди няколко години много популярни станаха цигарите “Горна Джумая.” По същия начин носталгията по първите бригади от комунистическо време говореше за Хаинбоаз (тур. Hainboğaz от hain – коварен, предател, пакостник и boğaz – проход), нищо че скоро след това той бил преименуван в Проход на републиката.

 

Името, което се е завърнало най-триумфално, е Балканът (тур. balkan – планина, покрита с гъста гора). Официалното българско название неслучайно е Стара планина. Но то е оставено за учебниците по география, справочните издания и най-висшия орден, а в писанията за българското минало се говори за Балкана. Та нали Балканът е “закрилник на хайдутите” (за тях отделно), възпят е от Ботев и Вазов, след тях и от Славейков в Кървава песен, а накрая в комунистическата поезия c “Xей, Балкан, ти роден наш” и “Шумете дебри и балкани.” Балканджиите са най-чисти българи и са били “пазители на българщината през вековете на робството” (“Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” – не дава, разбира се). Какво ли не бе наречено “Балкан”: от сухите пасти до представителния хотел в центъра на София (дн. Шератон), от велосипедите до държавната въздухоплавателна компания (БГА “Балкан”).[6] Името Балкан изпълни ежедневието ни, а едновременно с това ни представяше и пред света.

 

Дори в сферата на личните имена разполагаме с красноречив пример. Името Чавдар (тур. зavdar – ръж) постепенно е придобило разпространение в наше време, благодарение на прякора на хайдутин, герой на едно стихотворение на Ботев. Приносът на поета изглежда решаващ, защото през XIX век такова българско лично име все още нямало[7] – то било немислимо в общество, където хората познавали истинското значение на думата. Постепенно обаче “Чавдар” придобива популярност като лично име, а явлението е допълнително подсилено от желанието на комунистическата партия да използва имената на национални герои в своята пропаганда. “Чавдар” е наречена една партизанска бригада от времето на Втората световна война. Най-сетне, всички деца в комунистическа България, преди да станат пионери бяха “чавдарчета.” По-принцип в комунистическите страни това е казионна организация за най-малките деца и в някои от тях й бил придаден по-силен патриотичен оттенък – у нас децата биваха приемани в нея на Трети март и носеха калпаци като от Априлското въстание. В желанието си да съчетаят “класово” и “национално,” ръководителите на младежкото движение на комунистическата партия добавили и този турски прякор, нещо като “ръжковци.”

 

Появилата се през 1980-те години мода да се преоткрива родовата памет и корени доведе до това да се издирят и припомнят стари родови прякори и имена, много от които също са от турски корен, и може би точно затова някои от тях са били изоставени, но днес звучат по-оригинално. “Абаджиеви, Авджиеви, Аджарови, Аджемови, Айранови, Алтъпърмакови...” – това е само първият ред от списъка на “старите сливенски родове.”[8]

 

Езикът срещу историята. Ако завръщането на турските думи в езика ни изглежда толкова бляскаво, то се дължи на включването им в разказа за българското минало и идентичност. Нито диалектите, нито жаргонът биха могли да намерят място в учебниците, в изданията претендиращи да са научни или интелектуални. В същото време изследвания, романи и популяризации по българска история, съчинения за народната душевност и традиции преливат от турцизми. Важно е да се отбележи, че става дума за два отделни процеса – жизнеността на турцизмите в разговорната реч и жаргона, на която вече много е обръщано внимание и засилената им употреба в “учения” език и ocoбeнo в нaциoнaлния диcкypc, която ни интересува тук.[9]

 

Причина за това явление е, че когато “новото” и “модерното” започват да се възприемат като плод на обезличаващи и разлагащи ни чужди влияния, истински българското започва да се търси в непоквареното от тях минало. Парадоксално за традиционно и българско започват да се приемат времената преди създаването на днешната българска държава, която, с право или не, се свързва с “новото” и “модерното.” Така на преден план излиза предосвобожденската епоха, времената “под турско” или както още е известно Българското възраждане. Противоречието идва оттам, че тази епоха съвсем естествено е и османска, турска. Наистина историческият разказ постепенно и все по-“успешно” смогва да игнорира османския контекст. На нивото на езика обаче не е било възможно, а изглежда и не са положени съзнателни усилия, за избягване на турско-османската лексика. Така се стига до парадокса, че в един все по-националистически климат и при един все по-антитурски национализъм, турски думи се срещат все по-често именно в националистическия дискурс.

 

Съвсем не е случайно, че днешни националисти и пазители на българската традиция масирано използват турцизми. Да бъдем справедливи – те се стремят да използват “стари и хубави български думи.” Mного от тях наистина са от славянски корен, но между тях се включват на равна нога и турцизми. Подобно нещо се получава с неизбежната употреба на гръцки думи, когато се говори за “православните ни традиции,” та дори на борбaтa срещу “гръцкия духовен гнет.” Разбира се, при описание на същите православни традиции има място и за турцизми – да споменем само курбан (тур. от ар. kurban) и хаджилък (от ар. haс – отиване на поклонение в Мека).

 

Много показателен за това как думите издават историческите фалшификации е случаят с хайдутите (тур. от унг. haydut), а и с неговия синоним – харамиите (тур. от ар. harami – обирник от haram – забранен от религията, незаконен). В резултат на продължителна “работа” почти всички разбойници от османската епоха са изкарани “борци за народна свобода” и “народни закрилници.” Бумерангът се завръща на езиково ниво – говорейки за “антиосманска съпротива” историци, студенти и ученици многократно използват турските думи за “разбойник” и “обирник.” Странното е, че паралелно това значение е запазено и в разговорния български език, но в литературния “хайдутин” се ползва само в смисъл на “борци за народна свобода.” Лексиката свързана с хайдутството също е богата на турцизми: те са организирани в чета (тур. зete), имат си байрактар (тур. bayraktar от bayrak – знаме) и т.н.

 

Учебниците по история представят и други турски думи като символни за българското. Няма описание на развитията в Източна Румелия, което да не разказва как първият й управител Алеко Богориди бил принуден да свали турския фес (от град Fez) и да го замени с български калпак (тур. kalpak). По това време нямало как да се знае, но днешните историци би следвало да знаят, че една от мерките на Мустафа Кемал била да наложи носенето именно на калпак, или както се казва в закона на шапка (тур. şapka), вместо на фес. Все пак трябва да признаем, че по това време с носенето на калпак българите стоели много по-близо до кримските татари, отколкото до елита на османската столица.

 

Положението е много подобно при изследванията по етнография, които се основават на материал от същата епоха. В едно критично изложение върху монографията на Христо Вакарелски “Етнография на България”,[10] Tюpкep Apaчоглy цитира няколкостотин думи от турски произход, които Вакарелски е включил в показалеца на “народните термини” в края на книгата си. По-детайлно той изследва термините в земеделието дaдeни от Вакарелски, за да покаже големия дял на турските думи.[11] Изобщо книга, която се опитва да създаде и представи една цялостна картина на това, което се смята за “традиционно българско,” съвсем не е кохерентна на нивото на езика си.

 

Турцизмите заемат своето място и в политическия ни речник, като далеч не винаги са натоварени с отрицателен смисъл. В последните години ни повтарят, че в основата на “българския етнически модел” бил комшулукът (тур. komşuluk). Крайният национализъм също прибягва до турски думи, за да се представи: една от националистическите формации от междувоенния период си е избрала името “Българска орда” (тур. ordu). Не може да пропуснем примера с една организация, занимаваща се с безкритично възхваляване на българското минало, която между много други фалшификации поддържа, че прабългарите не били тюрки. Парадоксално тя е нарекла себе си “Тангра,” по тюркското название за “Бог”, запазено в днешния турски език под формата Танръ (Tanrı). Всъщност твърдението че прабългарите почитали точно Тангра се основавало на логиката “тюрките почитали божеството Тангра/Тенгри, а прабългарите били тюрки.”[12] Съчиненията върху прабългарите неволно заемат и други термини от турски. От патриотичен сайт, освен че “траките са българи,” научаваме че “Девташларите (тур. devtaşları от dev – огромен и taş – камък) са най-интересните и най-загадъчните паметници от ранното средновековие в България.”[13]

 

Tъй като турцизмите са навлезли дълбоко, понякога се отхвърля връзката им с турското, разбирано като турско-османско. В отделни случаи изобщо се отрича тюркския корен на думите. Обикновено това се прави от любители, като онези които разчитат “Тангра” по съвършенно безоснователни етимологии като нещо, което имало връзка с египетския бог Ра. За това допринасят и професионални филолози, които изказват предположения, че много турски думи всъщност били “по-стари,” обикновено от прабългарите. Логиката е ясна: щом нещо е дълбоко вкоренено в езика ни, не ще да е турско.[14]

 

Основна предпоставка за засилващото се използване на турцизми в националния дискурс е непознаването на действителния им произход от голямото мнозинство българи. Набъбването на това нехайство личи от сравнението на речниците на българския език. В първия тълковен речник на българския език, този на Найден Геров, думите от чужд произход са отбелязани със звездичка преди самата дума, така че чуждият й произход буквално се набива на очи. Те продължават да бъдат отбелязвани, макар и не така фрапиращо в следващи речници. Bече през 1990-те години частни издателства публикуваха тълковни речници, в които не е означена етимология, което прави невъзможно различаване на произхода.

 

Още по-важно, изглежда дори авторите на тези речници не знаят или не искат да знаят произхода на много от тези думи. Показателен пример в това отношение са обясненията на думата еснаф. Това е: “През Възраждането – местна организация на лицата от един занаят”[15] или “Сдружение на занаятчии от един и същи бранш в България по време на Възраждането.”[16] Една енциклопедия издадена със (съ)участието на Българската академия на науките пък ни информира: “Еснаф – затворено произв. сдружение на бълг. занаятчии – дребни стокопроизводетели от един занаят. Има данни, че съществува от 18 в. Офиц. са признати от осм. власт през 1773....”[17] Че еснаф е дума от арабски произход, че описва стопанска организация разпространена из целия Ориент, че е позната отпреди “Възраждането”, когато всъщност вече е загубила голяма част от влиянието си, няма никакво значение. Вместо да се обясни нещо повече за това, или поне да не се дават погрешни сведения, внушава ни се връзката “еснаф-Българско възраждане”; излиза, че османската власт била едва ли не принудена да ги признае официално.

 

По същия начин, учебниците, по които десетилетия се учеше български в средното училище, споменаваха всичко освен турцизми в частта за чуждите думи в днешния ни език.[18] Всичко това съответства на държавната политика и изобщо на доминиращия през 1960 – 1980-те години климат, да се премълчава всичко свързано с малцинствата и особено с турците. Именно това е спомогнало много турцизми да сe върнат в употреба, без същевременно да се възприемат като такива.

 

Всъщност твърдението на Беньо Цонев (1863 – 1926), че “нашата интелигенция разпознава турските думи от българските” е плод на личното му усещане. Той прекарал първите години от живота си в езиково смесена среда (родом е от Ловеч) и макар по собствените му думи да не отдавал голямо значение на този език, все пак e учил турски в детството си. Xopaтa oт товa поколениe обаче неизбежно си отивали – следващите ги в най-добрия случай имали само теоретични представи за турския език. Така ако турцизмите били прочиствани от хора, които знаели турски, то днес в употреба ги връщат такива, които не само не знат този език, но не искат и да чуват за него.

 

***

 

                Ако направим равносметка, ще видим, че положението е точно противоположно на описваното от Беньо Цонев преди повече от 80 години: турските думи не са изчезнали от езика ни, образованите българи в много случаи не ги разпознават, често пъти ги предпочитат пред чуждиците навлезли от западните езици, и то защото ги приемат като “свои” и дори са “в състояние да се препират” за това. Турцизмите се употребяват не само нарочно, за изразителност или от екстравагантност, но и съвсем несъзнателно – в сладникавoтo гoвopенe за “българскoтo.” Балканът с хайдушките чети, Чавдар войвода, възрожденската чаршия и възрожденските занаяти, калпакът на Алеко Богориди и Общобългарската (sic) фондация Тангра свидетелстват, че българите описват своята история, традиции и идентичност с турцизми. И колкото повече говорят за тях, за колкото по-истински българи се представят, толкова повече турцизми използват. Безкритичното възприемане на всичко “старо” и “традиционно” за “българско национално” е основната причина за този парадокс.

 

 

 

 Публикувано в: Литературен вестник, бр. 17 / 3-9.5.2006, с.10-11.

 

[1] Р. Любенов, Бурел. София: ЛИК, 1993; Ст. Ковачев, Т. Тотевски, Речник на Троянския говор. София: Университетско издателство, 1998; Д. Станчев, Речник на Странджанския говор. Бургас: Делфин Прес, 1999, и т.н.

 

[2] В. Кръстева, Речник на турските думи в съвременния български печат. София: Лаков Прес, 2000.

 

[3] www.gbg.bg

 

[4] Н. Генчев, Българско възраждане. 3-то изд. София: ОФ, 1988, с. 124-125, 241. 

 

[5] М. Ганчев, “Кота нула.” В: Стършел бр. 3026 / 23.04.2004, с. 5.

 

[6] Макар и в друг смисъл: M. Todorova, Imagining the Balkans. New York: Oxford University Press, 1997, р. 32.

 

[7] Не е изброено в списъка на личните имена у Н. Геров, Речник на българския език. т. V. Пловдив, 1904, с. 631; думата “чавдар” обаче се употребявала в народния език със значението си на “ръж” (пак там, с. 533).

 

[8] В-к Сливен, бр. 8 / 22.09.2005, с. 20.

 

[9] Двете тенденции са съвършенно независими дори когато става въпрос за една и съща дума. Така един преподавател по “История на българското изкуството” в Художествената академия не казвал “резбар”, а “марангоз” (тур. marangoz – дърводелец). Негов студент ми разказа как особено се объркал, защото не просто не знаел това значение на думата, но в жаргона на компанията му думата “марангоз” се използвала за означаване на мъжки полов член – примерно като “чеп” и “дърво.” Нещо, което от своя страна многоученият професор не подозирал.

 

[10] Хр. Вакарелски. Етнография на България. 2-ро изд. София: НИ, 1977, c. 656-672.

 

[11] M. Tьrker Araзoğlu. Bulgaristan Tьrkleri Ьzerinde Araştırmalar. Ankara, 1999, p. 637-648.

 

[12] В. Бешевлиев, Първобългарите. Бит и култура. София: НИ, 1981, сс. 24, 74, 82.

 

[13] http://tribal.abv.bg/devtashlari/

 

[14] З. Барболова, Имена за съдове в българските диалекти. София: Издателсто, 1999, с. 262.

 

[15] Съвременен тълковен  речник на българския език. 2 изд. София: Елпис, 1995, с. 176.

 

[16] Нов тълковен речник на българския език. София: МАГ’77, 1997, с. 304.

 

[17] Българска енциклопедия А-Я. София: БАН-Труд, 1999, с. 368.

   

[18] Напр.: Български език. 9 клас. София: Народна Просвета, 1984, с. 33-34.




Гласувай:
1



1. анонимен - баба Гицка от село Бусманци
07.05.2008 05:17
Е защо трябва да иползваш толкова сложни думи бе, момко, за да видим, че си турски шпионин? Да си го беше казал простичка, като Божидар Димитров! Или Учителя на Учителите! Ааааа, ма ха! Гледай баба Гицка да не извади гегата!
цитирай
2. анонимен - Страшна работа.......
09.05.2008 23:44
Жалко за България!
цитирай
3. анонимен - @2
10.05.2008 12:18
i kakvo? turcite ne sa hora li?
цитирай
4. kkabakciev - Хубава статия!
14.05.2008 16:13
Г-н Дошков ми я препоръча.
Прочетох я на един дъх, с голямо удоволствие!
Много сериозно чувство за хумор!
цитирай
5. анонимен - пантюркска статия
06.06.2008 21:58
Имам въпрос.Защо след като за доста думи се посочва,че са от персийски се слагат в графата турцизми?Факт е,че 25% от турската лексика е персийска.Това означава ли,че непременно с турците са дошли тия думи в България?Защо когато се говари за Мусала(например)не се съобщава,че думата я има(без двойното "л")в индийската митология.
цитирай
6. анонимен - Бозкуртлари в турция
06.06.2008 22:08
Каде измисли калдаръм,че е турска дума?
В юртата сигурно калдаръми е имало,просто сте нелепи,няма по крадяща чужда култура държава от турция ,а вие псевдо думичколози сте едни гадни турски шпиони на терористичната организация bozkurt която иска да си създаде Пантюрска имерия ,самоче вече на всички ни е ясно колко са ви нелепи Пантюрско-Съветските бълвочи,айде думичко-фалшификаторите да не се правят на историци,че TOFCA (Тюрски език) нито е с калдаръми нито с друг нереални за монголия названия ,отсеите кое Турско кое е персийстко и без Баттар -Багатур моля ви се ,че тоягата вече ще играе
цитирай
7. анонимен - Какъв ти е "занаятът"?
27.07.2008 16:38
Драги авторе, всяка професия изисква определена подготовка. Ти си един от историците, които са го ударили на езикознание (такива са около 80 процента от колегите ти).
Няма да ти правя разбор на трудеца, той е ученическо упражнение и не заслужава това. Виж само какво твърдиш: възмутен си,у че прабългарските думи, които са дошлли не от турския, не се ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ТУРЦИЗМИ?
А ащо трябва да се определят като ТУРЦИЗМИ, след като не са ТУРЦИЗМИ?
В любимия ти турски език не се прави разликща между турски и ТЮРКСКИ - там има една дума.
В повечето цивилизовани езици обаче такава разлика се прави. Това е все едно да не се прави разлика между СЛОВАШКИ и СЛАВЯНСКИ и т.н..
Прабългарите са вероятно ТЮРКИ (по език), но не са ТУРЦИ. Съответно и езикът им е ТЮРКСКИ, но не - ТУРСКИ, както мислиш ти (защото мислиш през призмата на ТУРСКИЯ език, с бедните му възможности за научна терминология в тази област, поддържани специално от пантюркизма.
За да напишеш нещо смислено по въпроса за турцизмите в българския език, не е достатъчно да си чел само Беньо Цонев. За жалост, езикознанието е по-сериозна наука, а ти от нея хабер си нямаш. Не е достатъчно само да знаеш турски език (тя и баба Айше го знае, и по-добре от тебе), но няма да напише нещо смислено по въпросите на турцизмите в българския език.
Свършиха ли се проблемите на историците, та са се отдали на лингвистика? Нямам предвид само тебе, ами и титани на историческата мисъл като Петър Добрев, Пламен Цветков и др.. Защо не си гледате вашата работа, ами се врете в област, която изисква дългогодишна подготовка?
цитирай
8. анонимен - евала ;)
06.09.2008 10:07
поздравления на автора за труда му да обясни понятно и подробно процеси в бългаския език, за които малко хора се замислят!
Прекрасна статия. Прочетох я с интерес и я препоръчах и на приятелите си.
от друга страна съм удивена как тенденциозно се приема един толкова задълбочен и сериозно обоснован труд!
цитирай
9. анонимен - Миличка,
01.01.2009 01:45
на фона на това, което си чела ти, писанийцето на Везенков сиурно е "задълбочено".Само че показва, освен липсата на всякаква научна подготовка по проблема, и твърде елементарно мислене.
Това е точно ЧАЛГА - в смисъла, в който с тая турска думичка се назовава явление в българското културно пространство: най-просташко поориенталчване! Ащко на г-н Везенков са му мили фесът и кючекът, от това не следва, че на всеки българин са му мили! Пиша това, защото логорейното му излияние няма НИКАКВА научна стойност. Ако имаше поне нещо, щях да се спра на него. "Процеси в българския език" - ха!
цитирай
10. анонимен - Много странно защо си толкова категоричен/ на
01.01.2009 20:56
при положение, че се подписваш като анонимен. Ти си никой- никоя и не следва да даваш оценки нито тук, нито където и да било, при положение, че си без име.
цитирай
11. анонимен - :-)
02.01.2009 18:33
Щом може анонимни похвали, защо да не може анонимни критики??
цитирай
12. анонимен - Какво ти е странно,
03.01.2009 15:05
че човек, който не се подписва, може да е категоричен? В интернет няма договореност хората да се подписват. Още по-малко - че само ще се хвалят един друг (макар че интернет изпълнява определена психотерапевтична функция). Ако Везенков желае, мога да му посоча фундаменталните грешки и да му препоръчам библиография. Всеки, който пише по този въпрос, трябва да започва с фундаменталното изследване на Франц Миклошич по въпроса (от 19 век). Естествено, ще го направя неанонимно и (донякъде) доронамерено, ако авторът действително проявява научен интерес по въпроса, а не води примитивна пропаганда. Нека напише тук, че се интересува от въпроса НАУЧНО, ще получи неанонимно мнение!
цитирай
13. alexandervezenkov - -
04.01.2009 14:21
Критични коментари приемам с най-голям интерес, без изискване да са "добронамерени" или подписани.
Интересно ще ми бъде обаче да разбера с какво изследванията на Миклошич биха били от решаващо значение за изясняването на разглеждания тук процес, който се развива едва през 20 век.
Най-вече бих искал да попитам - кое в статията изглежда като "пропаганда", била тя "примитивна" или не? Разбирам да кажете, че я намирате за непростимо слаба, но бихте ли посочили в какво виждате "пропаганда" и какво според Вас се "пропагандира"?
цитирай
14. анонимен - Везенков,
05.01.2009 01:13
Статията (всъщност: обемистата студия) на Миклошич най-малкото ще ви покаже, че в българския език (както и в другите южнославянски езици) има различни пластове тюркизми (ни: турцизми, както вие пишете), дошли по различно време. Старите тюрки са беле достойни хора с писменост преди повечето от днешните европейски народи да се сетят да пишат.Ранен (без да е първи) пласт в българския език са тюркизмите от езика на прабългарите. Изследванията показват, че в старобългарската епоха те са имали ВИСОКА стилистична стойност. Така е и до днес, макар че езиковото "прабългарско" е малко. Тия, които са си кръстили клуба по интереси "Тангра", са имали пред вид думата като белег на прабългарско (а не- на турско) езиково наследство. Самата дума, ако ви интересува, е вероятна стара заемка в тюркските езици от тохарски (индоевропейски език в два писмени варианта, говорен на територията на днешен северозападен Китай и отдавна мъртъв). Същата идея са имали и с думата "орда" - "Българска орда". Тъй като не е известно дали прабългарите са имали тази дума и тя не е от този език, формата "Българска орда" естествено ви звучи смешно, както и на всеки българин.
А ви звучи смешно, защото турското (точно турското) езиково влияние върху българския език е силно, но то е много ограничено: в тясна битова сфера. Знаете, че в самия турски език НЯМА културна лексика, която да е собствено тюркска - тя е арабска или персийска. Затова в самия турски език самите тюркски думи са около една трета от общия брой, а останалото е арабско или персийско.
В самите ългарски диалекти турските думи са много неравномерно разпространени. Това е помогнало при формирането на новобългарския книжовен език те да бъдат изтласкани така, че образуват специфичен стилистичен пласт в езика: маркират "иронично", "шеговито" отношение. Това е отдавна известно и описано в книжките. Ако в един вестник пише "Евала, Милене" и "Милен" е министър, това не е похвала, а ирония.
Тъй като българските вестници отдавна вече се осмеляват да се шегуват с това, за което пишат, действително употребата на турцизми зачести. Що се отнася до чорбата, бозата, яхнията и т.н., битът на българите на ниско равнище е бил не само повлиян, но и до голяма степен оформен от турското "присъствие" и е естествено, че добрата храна е била тази, която ядат господарите. Защото турците са били такива. Ако български старец е срещнел турско момченце, той е трябвало да се обръща към него с "аго", а момченцето да мму казва "синко".
Няма да намерите обаче културна лексика с турски произход в българския. Още Иречек е отбелязал, че турците за заимствали от българите КУЛЛТУРНИ понятия (и това, което стои зад тях), като например "Бащинъ". Тази дума отново се е върнала в българские език (от турски), оформена като турцизъм с -ия: бащиния. Същото е и с думата "слободия" - това е българската дума, минала през турски и отново върната в българския език. По значението на "слободия" се вижда как турците са гледали на свободата (непозната им първоначално като понятие).
Ако "специфичното" за българите са били (и са) кебапчетата, бозата и ракията, естествено, по този показател сме в ориента. Това, слава Богу, не е така, защото българите са имали (и дори все още имат) и някаква култура. Тя обаче е слабо незасегната от турско влияние. Ако българите по време на робството бяха ходили в турските училища и университети, бяха учили математика, логика и т.н.) - както е било в Европа по това време - нищо нямаше да остане от тях. В най-добрия случай, нашата научна терминоогия щеше да е пълна с турцизми. Сам знаете защо не е станало така!!!
Вместо да четете ритнатата в главата Зоя Барболова, може да прочетете нещо от Ммаксим Стаменов. Той има изследване точно по въпроса, по който пишете вие. Но не ви съветвам да се занимавате с лингвистични въпроси, за това се иска предварителна подготовка.
И по въпроса за пропагандата: раздухвате въпроса за турцизмите и го правите по-голям, отколкото е. В българския език със сигелност думите от международната културна терминология (повечето - гръцки и латински) са много повече от всички турцизми, взети заедно. Например, в учебник по физика или в книга по фиософия сигурно няма да срещнете нито един турцизъм. Впрочем, думите "адмирал" и "алгебра", за които пишете, също са част от международната културна лексика и нямат нищо общо с турския. В турски думата "адмирал" по друг път е преминала като "миралай" -((е, има я в българския: "Миралай-лай от "Ян Бибиян").
Няма опасност от "връщането" на турцизмите в българския език. По-лошо е култивирането на навик да се слушат арабски напеви (т.нар. чалга, която е чужда на традиционната ни интонационна среда), а също и изпростяването на народа.
Но не знам дали фактът, че турцизмите не могат да се завърнат, ви радва или ви натъжава! Както и да е, късно им е на турцизмите. Спрямо тях в България е водена правилна езикова политика.
Честита Нова година!
цитирай
15. анонимен - все пак вие кой сте, всезнаещи господине?
05.01.2009 08:32

цитирай
16. анонимен - не съм всезнаещ господин -
06.01.2009 11:50
по две причини. Но си имам професия, която не е толкова лесна, колкото им се стррува на някои. В която има "първи седем години".
Предполагам, че и в науката история е така.
цитирай
17. nezabravka - Че кой е казал, че ти е лесно!
06.01.2009 12:52
Все пак звучиш много високомерно. Не бързай да обвиняваш и съдиш преди да си проверил нещата все пак. Иначе ще те взема за поредния чекиджия.
цитирай
18. alexandervezenkov - -
06.01.2009 13:54
Благодаря за критичните бележки! Мисля, че за някои неща сме на противоположно мнение, но в повечето случай говорим за различни неща - все пак внимавах да не навлизам толкова дълбоко в езикознанието. Повечето наши учени са много чувствителни да не им се навлиза в полето на работа, макар че вече свикнахме да говорим за "интердисциплинарни изследвания". Разбира се наясно съм с разграничението турско-тюркско - за това и за различните пластове тюркски думи в българския говорят почти всички езиковеди писали по темата. Не съм ги повтарял защото разглеждам съвсем друг проблем, а и трябваше да го вместя на 15 стандартни страници. Не че съм напълно съгласен с това което казвате за произхода или начина на навлизане на турцизмите, но наистина не е моя работа да говоря за това.

Идеята ми беше свързана с нещо, за което езиковедите не бяха писали (прегледах каквото намерих, макар тук да не съм цитирал всичко) и дори мисля, че то е проблем повече на културната история, отколкото на чистото езикознание. Въпросът беше защото много реалии от 19 век, които навремето са се знаели като "турски", днес почват да се приемат като "български". Турските им названия бяха една възможност да се разплетат тези мистификации. Но да не се повтарям.

Благодаря за референцията, по-специално за студията за турцизмите. Не бях попаднал на тази статия (2004), ще я имам предвид за окончателния вариант на този текст. Може там да доизясня някои различия, каквито безспорно има.

Не знам дали придавам на въпроса за турцизмите по-голямо значение от това, което в действителност имат, но със сигурност текстът не е "пропаганда" в тяхна полза. Напротив, показвайки, че някои любими на българските националисти (сред тях много учени от БАН, СУ и т.н.) думи са всъщност турцизми, статията дори би могла да ги дискредитира в техните очи. Като цяло обаче се опитвам да бъда максимално неутрален.
Поздрави.

пс. Останах с впечатлението, че авторът на критичния коментар е написал името си. Греша ли?
цитирай
19. анонимен - Грешите.
07.01.2009 22:03
Не съм М. С. Анонимното резензиране (5 анонимни рецензенти) е условие за отпечатване на материал в научно списание. Дори в България има такива списания. На автора се дава само протокол от обсъждането, без имена.
цитирай
20. nezabravka - Ти си женска. Познах ли?
07.01.2009 22:29

цитирай
21. анонимен - позна, позна
10.01.2009 22:59
)))
цитирай
22. alexandervezenkov - -
12.01.2009 22:06
Все пак полът на анонимните рецензенти няма значение :-)
цитирай
23. анонимен - секирата,
29.01.2009 22:41
по-кротко. нема нужда, аре.
цитирай
24. анонимен - Оле мале...
06.02.2009 11:32
... клоуни са изнасилвали пра-прадядо ми?!
Между другото статията ми хареса и не прави чест на тези които си правят душевна чекия да я критикуват, изявявайки се единствено като вездесъщи политикани, вместо като лингвисти. Но да проявим разбиране - явно не могат да намерят друг подиум за изява.
цитирай
25. анонимен - ***
12.04.2009 17:36
Статията е интересна, обаче авторът би трябвало да е по-внимателен с твърденията си. Няколко прости речникови справки биха го избавили от доста погрешни хрумвания.
Например думата "чета" е известна няколко века преди появата на турците, присъства в много славянски езици заедно с производните си като "съ-четавам", а турското "чете" е заемка от български или сръбски (представете си, и това е възможно!). Друг пример - в турски думата "шапка" също е славянска заемка (удивително, нали?), което си личи по славянския суфикс -ка, добавен към романската основа на думата...
цитирай
26. анонимен - kucheta
26.01.2010 09:52
ste i 6te ostanete samoizjajdate se i uni6tojavate umnite sred vas nikoi ne im e vinoven na Bulgarite 4e sami sa se naguzili na sultana da im vzeme durjavata samo znajat bratoubiistveni voini da vodjat
...........................
цитирай
27. анонимен - Благодаря за статията!
20.08.2010 22:42
Прочетох статията и лично според мен е много задълбочена. На автора препоръчвам да не си губи времето с публикуване на материали в интернет, тъй като единствените рецензии, които ще получи са свързани с нечий псевдо-патриотизъм. Естествено няма да липсват и глупави въпроси на мързеливи хора, които не са си направили труда да направят справка преди това. "Калдъръм", "фенер" са от гръцки език, но навлизат в български през турски - сравни с Български етимологичен речник. Думи с арабски или персийски произход се разглеждат като турцизми у много автори - Кирил Мирчев, Б. Цонев и др. Лично според мен, когато се говори за турцизми трябва да се има предвид не тяхната етимология(арабска, персийска и др.), а по-скоро езика през който навлизат, тъй като става въпрос за ограничено по време междукултурно влияние(времето на Османската империя). За псевдо-националистите препоръчвам следното четиво : "Билингвизмът в българските земи през 15-19 век", Н. Николова;Шумен;2006. Може би след това ще осъзнаят, че Османската империя не е водила политика на разпространение на османотурския език, а турцизмите са навлезли съвсем естествено в езика ни.
П.П: Пожелавам на автора повече компетентни коментари. На повечето от участниците във форума препоръчвам да не разискват теми, по които не са компетентни.
цитирай
28. turski - Ашколсун (без кавички)
06.10.2010 19:52
Изискан труд. Да се казва друго е излишно.
цитирай
29. анонимен - Ей ви турцизми
17.04.2012 16:55
Тебешир,кибрит,юмрук,калдъръм,саба(х)лем,кусур,джезве,сайвант,джам,сурат,баджак,евалла,пара,хава,чанта.. отделно има фамилии със турско звучене като да речем Мария Джанаварова(джанавар-чудовище) или Иван Каракашев(кара каш-черна вежда) .и т.н.
не се сещам как се казваше човека,който прави опит да ги замести с български
примерно...за кибрит той измисля драснипалниклечица.....
цитирай
30. анонимен - BULGARIA
24.07.2012 23:22
KOLKO E BALGARSKA DUMATA BULGAR?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexandervezenkov
Категория: История
Прочетен: 335172
Постинги: 20
Коментари: 85
Гласове: 124
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031